КОНКУРС ЗА КУКЛЕНА ПИЕСА – ПРИКАЗКА
Министерство на културата – Община Ямбол, Община Тунджа, Съюз на артистите в България Куклен театър „Георги Митев”- Ямбол, Дружество на писателите – Ямбол
ОБЯВЯВАТ
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НАПИСВАНЕ НА ПИЕСА ПРИКАЗКА ЗА КУКЛЕН ТЕАТЪР
Литературният конкурс е в три раздела:
1. Оригинален авторски текст
2. Драматизация по класическа приказка
3. Текст за образователен спектакъл
Специална награда на името на писателя Стефан Чирпанлиев, осигурена от Дружеството на писателите – Ямбол
Конкурсните пиеси трябва да бъдат нови – непубликувани и непоставени на сцена до 1 декември 2024г. и не участвали в други конкурси.
Авторите имат право на един текст за всеки от разделите на конкурсната програма.
Жури, утвърдено от Организационния комитет, определя броя на наградените пиеси.
Една от наградените пиеси ще получи първа реализация на сцената на Куклен театър „Георги Митев”-Ямбол
Пиесите се изпращат на e-mail: yambol_puppet@mail.bg
Срок за предаване на пиесите: -1 декември 2024г.
Обявяване на резултатите: – м. март 2025 г.
Връчване на наградите: – м. април 2025 г, по време на Националния куклено – театрален фестивал „Михаил Лъкатник”
ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ
НАЦИОНАЛЕЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ПИЕСА ПРИКАЗКА ЗА КУКЛЕН ТЕАТЪР
„МИХАИЛ ЛЪКАТНИК” – 2024/2025
ЖУРИ В СЪСТАВ : БОГДАНА КОСТУРКОВА, БОРИСЛАВ ПЕТРАНОВ, ЛЮБОМИР КОЛАКСЪЗОВ ВЗЕ ЕДИНОДУШНО РЕШЕНИЕ:
1. ЗА ОРИГИНАЛНА ДЕТСКА ПИЕСА НАГРАДАТА СЕ ПРИСЪЖДА НА „АГЕНТИ НА ТАЙНИТЕ” ОТ МИХАИЛ КАЗАКОВ
- ЗА ТЕКСТ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН ХАРАКТЕР НАГРАДАТА СЕ ПРИСЪЖДА НА „КОГАТО ЛУНАТА ЗАГУБИ СВЕТЛИНАТА СИ” ОТ ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
- НАГРАДАТА НА ИМЕТО НА Д-р СТЕФАН ЧИРПАНЛИЕВ СЕ ПРИСЪЖДА НА ПИЕСАТА „НЕБЕСНО ЦАРСТВО” ОТ АННА – ВАЛЕРИЯ ГОСТАНЯН
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НАПИСВАНЕ НА ПИЕСА-ПРИКАЗКА „МИХАИЛ ЛЪКАТНИК“ – ЯМБОЛ 2025
Така се случи, че повече от двайсет години следя развитието на Националния конкурс за написване на пиеса-приказка за куклен театър „Михаил Лъкатник” в гр. Ямбол. През годините съм бил многократно в състава на оценителите на предложените нови текстове.
В началото бих искал да отбележа пионерската дейност на Ямболския куклен театър и в частност на неговия директор, г-жа Елена Дойчева, в тази нелека област – драматургията за деца. По инициатива на г-жа Дойчева през 2002 година бяха възстановени Националният конкурс за драматургия за куклен театър и куклено-театралният фестивал „Михаил Лъкатник”. Така беше продължена прекъснатата повече от десет години възможност за подкрепа на нови български пиеси и драматизации за куклен театър. Конкурсът всъщност е онзи катализатор, който може да възбуди фантазията и новите идеи на пишещите. Да твориш за деца е особено занимание. То изисква познаване на детската психология, която е много по-различна при децата, родени през 21 век, от тази на техните връстници от края на предходния. Ето защо през годините конкурсът се доразви като включи в статута си и награда за написване на пиеса за образователен театър. През годините интересът на авторите беше с различен интензитет, а това обуславяше и работата на оценяващите. Много ясно си спомням, че имаше издания, на които не се присъждаше награда в една или друга категория, тъй като не бяха постъпили качествени текстове. И понеже развитието на тази драматургия е от особено значение за развитието на българския театър изобщо, то сигурен съм, че колегите, които през годините са били сред оценителите, са отделяли голямо внимание на всеки един текст. В някои от номинациите за различните категории понякога влизат творби, които имат редица проблеми, но техните автори имат талант и потенциал да работят в областта на драматургията за куклен театър. С акта на номиниране ние окуражаваме даден автор да продължи своето творчество в тази насока.
Ето, че идваме и до тазгодишното издание на Националния конкурс. Имах удоволствието да бъда в жури с двама колеги, които през годините са утвърдили своите имена в сферата на кукления театър: драматурга Богдана Костуркова и режисьора Любомир Колаксъзов. И тримата бяхме приятно изненадани от големия брой постъпили произведения – 54. Радостно е, че сред участниците имаше както популярни вече автори на пиеси и драматизации за куклен театър, така и много млади и неопитни творци. Състезанието между идеите и тяхното реализиране в художествени текстове от високо ниво беше много оспорвано. Сред разглежданите творби обаче имаше и такива, които бяха много далеч от изискванията за това един текст да бъде драматургичен. Имаше откровено написани разкази, с много интересни идеи в тях, но нямащи нищо общо със структурата на пиеса. Другият често срещан тип беше пиеса до 2-3 страници, в която няма развитие на сюжет, а по-скоро скелет на бъдеща драматургична творба. Тези проблеми се срещаха предимно в текстовете на младите автори. Поради тази причина бих препоръчал на ръководството на фестивала да организира творческа работилница по драматургия за куклен театър и да покани някои от утвърдените имена в тази сфера, за да предадат своя опит и умения на по-младото поколение. Защото законите на драматургията са по-различни от тези на художествената проза. Защото в наши дни, и особено в пиесите за деца, действието има много по-голямо значение, отколкото самите думи. Поне според мен.
Работата на нашето жури беше едновременно улеснена и затруднена от многото качествени текстове във всяка една категория. Ето защо в категорията „Оригинален авторски текст” ние номинирахме пет произведения, а в категорията „Драматизация по класическа приказка” – четири. Най-затруднени бяхме в категорията „Текст за образователен театър”. Тук като че ли самите автори се страхуват да определят своите творби като такива и се налагаше ние да анализираме дадено предложение, за да определим чрез неговите качества към коя точно категория да го отнесем.
Трябва да отбележа още, че творбите, предложени от автори с изградено име в българския театър като Румен Николов, Симеон Димитров, Янко Митев, притежаваха несъмнено добри художествени качества, но не можаха да се преборят с конкуренцията. В тазгодишното издание на Конкурса имаше предложени текстове, които съдържат теми и идеи, разработени по начин, който несъмнено ще успее да привлече вниманието на съвременните деца.
Едно от най-големите достойнства на Националния конкурс за написване на пиеса-приказка „Михаил Лъкатник” е, че от няколко години номинираните пиеси се публикуват в сборника „Приказна фиеста”. Издаването на книги със съвременна драматургия е голяма рядкост, а още по-рядко се публикуват сборници с пиеси за куклен театър. Ето защо тази инициатива на ръководството на фестивала дава възможност на много режисьори и директори на театри да се информират и запознаят с най-интересните текстове, участвали в последното издание на конкурса.
Борислав П. Петранов – театрален критик, историк и режисьор