Каквото и да кажем за Националния кукленото театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ все ще е свързано с горните три определения. Защо аз го наричам „Моят“? Защото това е моят първи досег с куклен фестивал вообще, защото в Ямболския куклен театър проходих с моите първи драматургични опити. Давам си сметка какво значи фестивалът да чества 50 години от първото си издание и колко радост, приключения и емоции е създал на зрителите, но и на българските кукленици. В дните на този уникален форум имам усещането за общност, от една страна със срещата с най-доброто от кукленото изкуство, а от друга с атмосферата на добронамереност и уважение към труда на колегите, които градят и създават стойностни спектакли, въпреки… Хората, които като истински будители, преодолявайки битовите несгоди успяват да се преборят с войнстващата съвременна простотия и да възпитават с изкуството си истински човеци. Да, има някаква топлота и уют, която организаторите създават с доброто послание и внимание към всеки. Фестивалната програма е отлична и пъстра, несъмнено съдържа селекция на едни от най-добрите спектакли създадени в сложното „Ковидно време“, но нека за нея се произнесе журито и театроведите. За мен обаче нещата сякаш изглеждат и като един вик – Има ни-и-и, въпреки затварянето на театри, въпреки финансовата стагнация, въпреки карантини и още какви ли не организационни проблеми. В този смисъл провеждането на поредния фестивал „Михаил Лъкатник“ си е едно геройство, отлагано почти цели две години. Адмирации за колегите от ДКТ „Георги Митев-Жоро“ – Ямбол, че успяват да съхранят традициите и духа създавани в годините, да ги надграждат ден след ден. Фестивалът открива и нови хоризонти за българската драматургия за куклен театър с единствения в страната конкурс за пиеса приказка. Цяла палитра от съпътващи събития, художествени изложби, премиери на книги, инициативи в откритите пространства на града естествено се вгражда в програмата и я прави по-широка и богата. Ако говорим за „черешката на тортата“ обаче това е летописната книга „В огледалния свят на приказката“, която разкрива огромния труд на поколения артисти и режисьори, творческите постижения в 65 годишната история на театъра. Книгата има и специално продължение, филм, който ни въвежда в истинската магия на кукленото изкуство, като едно приключение от година на година , от заглавие на заглавие., от награда до следващата. Но все пак истинската магия са хората в Ямболския театър с техния талант, любов, дух и всеотдайност в творческия процес. Респект, колеги! Аплодисменти за това, че Националният куклено театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ продължава успешно пътя си във времето.
Румен Николов
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.